of 10

Отговор на исковата молба и неговото значение в исковия процес

7 views
All materials on our website are shared by users. If you have any questions about copyright issues, please report us to resolve them. We are always happy to assist you.
Share
Description
Отговор на исковата молба и неговото значение в исковия процес
Tags
Transcript
  85 І. Увод Едно от съществените въведения в новияГраждански процесуален кодекс (ГПК) 1 , целящогарантиране на процесуална бързина и дисциплинапри разглеждане и решаване на гражданскитедела, е и познатият на българското гражданскопроцесуално законодателство институт на „отго-вор на исковата молба”. Процесуалните правила,уреждащи предварителна размяна на книжамежду страните, и в частност процесуалното дей-ствие на ответника по подаване на писмен отговор,неминуемо поставят въпроси за неговото значениев исковия процес – за избрания модел на проце-суално поведение на ответника и свързаните снего последици за цялостното му развитие, дока-зателствените искания на страните, както и заупражняването на самостоятелни процесуалниправа на ответника в срока за неговото подаване.Отчитайки факта, че уредбата е нова и ин-ститутът на подаване на писмен отговор от ответ-ника за дълъг период от време не е прилаган впрактиката, е наложително очертаване на негово-то значение в исковия процес, открояващо се припрочита на законодателната уредба. Извън об-хвата на изложението остава въпросът дали секасае за еднократна, или двукратна размяна накнижа, положение, което е било уредено по разли-чен начин в българското гражданско процесуалноправо 2 , а така също и в правната уредба на пред-варителната размяна на книжа в материята наособените искови производства. ÎÒÃÎÂÎÐ ÍÀ ÈÑÊÎÂÀÒÀ ÌÎËÁÀ È ÍÅÃÎÂÎÒÎ ÇÍÀ×ÅÍÈÅ Â ÈÑÊÎÂÈß ÏÐÎÖÅÑ ãë. àñ. Áîðèñëàâ Áîðèñîâ  ІІ. Исторически преглед на уредбатана писмения отговор на ответника 1. Подаването на писмен отговор от ответ-ника за пръв път е намерило нормативен израз вЗакона за гражданското съдопроизводство от1892 г. (ЗГС) 3 . С чл. 238–240 ЗГС се предвижда,че ответникът може да подаде в съда писменотговор на исковата молба не по-късно от двенедели  след получаването на препис от нея, акоживее в мястото, гдето заседава съдът, и не по-късно от един месец, ако живее другаде в Кня-жеството. Според чл. 239 ЗГС в своя отговорответникът трябва да каже изрично признава лиили отхвърля исканията на ищеца и обстоятел-ствата, на които тези искания са основани; даизложи обстоятелствата, на които основава свои-те възражения и да покаже доказателствата,които ги подкрепят. Преписи от отговора на ответ-ника и от приложените към него документи сесъобщават на ищеца (чл. 240 ЗГС).С изменение на ЗГС от 07.03.1897 г. уред-бата на този институт е поместена в чл. 210–215ЗГС, в която се предвиждат три срока за пода-ването на писмен отговор – един месец, ако живеев града, където се намира съдът, два месеца, акоживее другаде в царството и три месеца, акоместожителството му е неизвестно или живее встранство. Съдържанието на писмения отговоре уредено в чл. 213 ЗГС като към изброените по-горе елементи е добавено и извършването на след-ните процесуални действия – да предяви всички 1  Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., с последващи изменения и допълнения. 2  За предварителната размяна на книжа вж. Абрашев, П.  Гражданско съдопроизводство. Т. 2, С., 1914, с. 117; Силяновски, Д.  Гражданско съдопроизводство. Производство пред първата инстанция, Т. 2, С., 1941, с. 78–79; Сталев, Ж . и Д. Силяновски.  Граждански процес. Т. 2, С., 1958, с. 317. Можем да отбележим, че възможност заподаването на писмен отговор на исковата молба е предвидена в арбитражното производство. Сталев, Ж .Арбитраж по частноправни спорове, С., 1997, с. 102. 3  Обн. ДВ, бр. 31 от 08.02.1892 г.  86 отводи, които има да направи, насрещни исканияили заявления за привличане на трети лица,посочване на съдебно местожителство (лице вседалището на съда, което да получава всичкисъобщения и книжа по делото). Последиците отпроцесуално бездействие на ответника принеподаване на писмен отговор са посочени в чл.215 ЗГС – тази страна в процеса се лишава отправото да иска отлагане на делото за предста-вяне на доказателства, да заявява отводи, на-срещни искания и да привлича трети лица; ако вподадения отговор не е посочил доказателстваили изброените по-горе заявления, той губи пра-вото да ги извърши по-късно.С реформата от 1922 г. се премахва инсти-тутът на предварителното подготвяне на делото,за да се възстанови с редакцията на ЗГС от 1930 г. 4 ,където се предвижда двукратна размяна на кни-жа: искова молба, писмен отговор, допълнителнаискова молба и допълнителен отговор (чл. 105– 106 и чл. 109–110 ЗГС). Последиците от проце-суалното бездействие на ответника по отношениена писмения отговор се изразяват в следното: неможе да се отлага делото за представянето надоказателства, не може да се заявяват отводи,да се предявява насрещен иск и привличане натрети лица и повдигането на спор за цената наиска.При действието на ЗГС в процесуалнататеория са изказани следните становища относносъщността на това процесуално действие наответника. Според проф. Силяновски писмениятотговор представлява “действие на ответника,чрез което той взема становище срещу предяве-ния срещу него иск” 5 . Проф. Абрашев илюстриразначението, което има това процесуално действиеза целия исков процес по следния начин: “предя-вяването на иск не е нищо друго освен нападение(offensio), а отговорът на иска отбрана (defensio) – двубой, борба за право, подчинена на строго опре-делени, законоустановени условия” 6 .Изложените виждания се характеризиратс подчертано различния поглед върху същносттана това процесуално действие, но в същото времекатегорично се отчита и важното значение за от-ветника в исковия процес, ако бъде упражнено отнего по надлежен начин и в срок.2. През 1999 г. в отменения ГПК 7  се въз-станови бързото производство (чл. 126а-126иГПК-отм.). В чл. 126б ГПК-отм. е посочено, чев деня на постъпването на исковата молба съдътизпраща препис от нея заедно с приложенията завръчване на ответника, който е длъжен да отго-вори писмено и да посочи и представи всичкидоказателства в седемдневен срок.Съвременните схващания в процесуалнаталитература разглеждат писмения отговор като“упражняването на правото на иск” от страна наответника 8 , „предпоставка за упражняване на пра-вото на защита на ответника по съществото наделото в открито заседание, а неговото предназна-чение служи „да изрази становището на ответни-ка към предявения иск и заедно с исковата молбада даде възможност на съда да се запознае спараметрите на спора, преди да внесе делото за разглеждане в открито заседание с участие настраните” 9  или „…форма на правото на иск зазащита на ответника” 10 . ІІІ. Принципи на гражданския процеспри уредбата на писмения отговор 1. Новата процесуална уредба изрично за-крепва основните принципи, на които стъпвапроизводството по граждански дела. В тази връз-ка уредбата на писмения отговор на ответникаотразява балансираното взаимодействие междуосновните начала на гражданския процес 11 .Установяването на писмена размяна накнижа между страните – искова молба и писменотговор в действащия ГПК се основава на изиск- 4  Обн. ДВ. бр. 246 от 1930 г., отм., Изв., бр.12 от 1952 г. 5   Силяновски, Д.  Цит. съч., с. 77. 6   Абрашев, П.  Цит. съч., с. 119. 7  Обн. Изв. бр. 12 от 08.02.1952 г., отм. ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. 8   Корнезов, Л.  Бързо производство в гражданския процес. С., 2004, с. 108. 9   Иванова, Р., Бл. Пунев  и С. Чернев.  Коментар на Новия граждански процесуален кодекс. 2008, с. 213. 10   Корнезов, Л.  Гражданско съдопроизводство. С., 2009, с. 347. 11  Интересно тълкуване на основните начала на гражданския процес във връзка с уредбата на писменияотговор е направено в Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по к. д. № 4 от 2009 г., съдия докладчик Румен Янков (Обн.ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.)  87 ването за изясняване на спора от фактическа иправна страна в по-ранен етап от производство соглед установяването на фактите, които са от зна-чение за решаване на делото (чл. 10 ГПК). Прак-тическият резултат от подобен процесуален мо-дел е разглеждане и решаване на гражданскитедела в разумен срок (чл. 13 ГПК).Въвеждането на концентрационно начало вновия ГПК се изразява в преклузия на проце-суални права на страната, която не е заявила всрок своите защитни и нападателни средства сре-щу предявения иск (чл. 133 ГПК). Този принцип,макар и да не е изрично закрепен в Глава втора,намира най-ярък израз в правилата на размянана книжа между спорещите страни 12 . В съчетаниес чистото състезателно начало страните са длъж-ни още в началото на исковия процес да изчерпятсвоите твърдения за факти, да посочат и пред-ставят доказателства за тях, да направят своитеискания, възражения и доводи 13 .2. Правната уредба на ранната преклузияна процесуални права на страните в исковияпроцес като средство за тяхното дисциплиниранеизисква активна роля на съда за насочване на про-цесуалното им поведение. Това се осъществявапо пътя на засиленото служебно начало – съдътследи за допустимостта и надлежното извърш-ване на процесуалните действия от страните,както и оказва съдействие на тях при изясняванена делото от фактическа и правна страна (чл. 7ГПК). Съдът отправя до ответника указание засрока, в който трябва да се подаде отговорът,задължителното съдържание на отговора, кактои информация за възможността да ползва правнапомощ, ако има необходимост и право на това (чл.131, ал. 1 ГПК). Идеята на законодателя е ответ-ника да бъде предупреден за неблагоприятнитепоследици от пасивното му поведение, които щепородят правен ефект след изпълнение на тезислужебни задължения от съда.3. Размяната на книжа между страните, респ. изтичането на сроковете за нейното извърш-ване като етап от исковия процес е последван отподготовка на делото в закрито заседание (чл. 11 ичл. 140, ал.1 ГПК). Подготовката на делото в товазаседание не винаги е с окончателен характер иможе да продължи в първото открито заседание,което се предопределя от съдържанието написмения отговор. Когато в отговора са предя-вени насрещни искания (възражение за давност,за подобрения, оспорване на истинността надокументи и др.), съдът може да се произнесе потях, както и по допускане на някои от доказател-ствата в първото открито заседание по делото – чл.140, ал. 2 ГПК. Произнасянето по насрещнитеискания на ответника и по доказателствените ис-кания на страните в първото открито заседаниеима за цел изслушване на становището по тях ина насрещната страна (чл. 9 ГПК). ІV. Последици от процесуалното пове-дение на ответника след подаване на иско-вата молба 1. Действащият процесуален модел пред-вижда, че след като приеме исковата молба, съ-дът изпраща препис от нея на ответника, на коготоуказва да подаде писмен отговор в едномесеченсрок, неговото задължително съдържание и по-следиците от неподаването на отговор или неуп- ражняването на права, както и за възможносттада ползва правна помощ, ако има необходимост иправо на това (чл. 131, ал. 1 ГПК).Подаването на писмен отговор представ-лява упражняване на процесуално право на ответ-ника в редовно учреден процес, с което същиятосъществява своята първоначална процесуалнаи материалноправна защита срещу предявения искв определени рамки и обем, т.е. упражняването направо на писмен отговор не изключва последващаотбрана на ответника срещу заявената исковапретенция под формата на твърдения за ново-възникнали или новоузнати факти и доказателстваза тях, обжалване пред въззивна и касационнаинстанция и др. 14 2. Интересът от благоприятно съдебно ре-шение за ответника предопределя процесуалнотому поведение в исковия процес. Упражняванетона това право по изчерпателен и пълен начин във 12   Пунев, Бл.  Измененията в Гражданския процесуален кодекс относно исковия процес и обезпечителнотопроизводство (ДВ, бр. 100 от 2010 г.). – Собственост и право, № 1, 2011, с. 8. Авторът приема, че съществувапротиворечие между концентрационното начало и установяването на истината по спора като основни начала награжданския процес. 13   Стамболиев, О.  Доказването в гражданския процес. С., 2010, с. 24. 14  Срв. Абрашев, П.  Цит. съч., с. 119.  88 формата на писмен отговор и в законния срок бимогло да има за логична последица отхвърлянена предявения иск като неоснователен. Липсатана защитна позиция към исковата претенция в този ранен момент от процеса преклудира процесуалниправа и обуславя настъпването на отрицателнипоследици за ответника и в крайна сметка можеда доведе до уважаване на иска.От гледна точка на избрания модел на про-цесуално поведение от ответника след моментана получаване на препис от исковата молба, садопустими следните хипотези: – процесуално бездействие на ответника илипса на писмен отговор; – признание на иск от ответника, съдър-жащо се в писмения отговор; – подаване на писмен отговор в едноме-сечния срок с елементите по чл. 131, ал. 2 ГПК, респ. неспазване на изискванията за неговотосъдържание.2.1. Чл. 133 ГПК предвижда, че „когато вустановения срок ответникът не подаде писменотговор…, той губи възможността да направитова по-късно, освен ако пропускът се дължи наособени непредвидени обстоятелства”. Тозимодел на поведение към предявения иск – абсо-лютна пасивност на ответника в едномесечниясрок за писмен отговор, не представлява пречказа подготовка на делото в закрито заседание (чл.140 ГПК), но той губи правото да подаде отговорв по-късен момент. Процесуалното бездействиев процеса, изразяващо се в неупражняване на про-цесуалното право на защита от ответника ще до-веде до “погасяване на правомощието да се из-върши валидно пропуснатото действие” 15 .2.1.1. От пълната липса на отговор, дължа-ща се на процесуално бездействие на ответникатрябва да се отграничава хипотеза на писменотговор, депозиран в съда след изтичането насрока за неговото подаване. В процесуалноправ-ната теория е изказано виждане, че подаванетона отговор на исковата молба след срока не след-ва да влече предвидените в закона неблагопри-ятни последици 16 . Това обяснение, поставено в за-висимост от реакцията на ищеца – ако изричноне възрази срещу късното подаване на писменияотговор или пък навлезе в обсъждането на възра-женията на ответника, не кореспондира с дейст-ващата норма на чл. 133 ГПК.От изложеното следва, че писмен отговор,подаден след едномесечния срок, не би следвалода се взема предвид от съда. Съдът служебноследи за допустимостта и надлежното извърш-ване на процесуалните действия от страните и вподобни случаи не следва да взема предвид товапроцесуално действие поради пропускане на сроказа неговото подаване (чл. 64, ал. 1 ГПК). В тазивръзка молба за продължаване на срока за пис-мен отговор следва да бъде подадена преди изти-чането му, с което да бъде спазено условието занеговото продължаване. Възстановяване на тозисрок е допустимо, но в ограничени случаи, тъйкато не се допуска възстановяване на изтекълсрок, ако е било възможно продължаване на сроказа извършване на пропуснатото действие (чл. 64,ал. 3 ГПК).2.1.2. Поставя се въпросът дали при липсана писмен отговор на ответника в едномесечниясрок, същият безусловно изгубва правото назащита по предявения иск. Буквалното тълкуванена чл. 133 ГПК води до извод, че преодоляванетона неблагоприятните последици от липсата написмен отговор би могла да се избегне само придоказването на особени непредвидени обстоятел-ства. Извън посочената хипотеза всеки опит запротиводействие срещу предявения иск би заба-вило развитието на исковия процес и е съмнителнопостигането на процесуална бързина и дисцип-лина.Подобно мнение не може да бъде споде-лено. Неподаването на писмен отговор в едноме-сечния срок не представлява пречка за извърш-ването на определени процесуални действия отответника – напр. становище по допустимост иоснователност на иска, релевирането на правнидоводи, доказателствени искания за нововъзник-нали или новоузнати факти и обстоятелства, об-съждане на доказателствената стойност на пред-ставените доказателства от ищеца и др.От друга страна, процесуалното бездейст-вие на ответника и липсата на писмен отговор, сесанкционират с окончателно преклудиране на въз- ражението за местна подсъдност (чл. 119, ал. 3ГПК), възражение за наличие на арбитражно спо- разумение (чл. 8, ал. 1, изр. 1 ЗМТА) 17 , оспорване 15  Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова и Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С., 2006,с. 258. 16   Абрашев, П. Цит. съч., с. 123. 17  Обн. ДВ. бр. 60 от 05.08.1988 г., с последващи изменения и допълнения.  89 на истинност на документ, представен към иско-вата молба (чл. 193, ал. 1 ГПК), както и различнивъзражения по същество, при които е необходимоизрично волеизявление на заинтересуванатастрана – за унищожаемост, за давност, за неизпъл-нение на двустранен договор и др.2.1.3. Процесуалното поведение на ответ-ника към предявения иск има косвено значение ив материята на съобщенията и призовки. Съдътможе да разпореди връчването на ответника дастане чрез публично обявление – ако при завеж-дане на делото ответникът няма регистриран пос-тоянен или настоящ адрес, по искане на ищецасъобщението до него за заведеното дело се из-вършва чрез публикация в неофициалния разделна „Държавен вестник” (чл. 43, ал. 3 и чл. 48, ал. 1,изр. 2 ГПК). Съдът разрешава връчването дастане по този ред, след като ищецът удостоверичрез справка, че ответникът няма адресна ре-гистрация и ищецът потвърди с декларация, чене му е известен адресът на ответника в чужбина(чл. 48, ал. 1, изр. 2 ГПК – ред. ДВ, бр.100 от21.12.2010 г.). Когато ответникът не се яви в съда,за да получи преписи от исковата молба и прило-женията, съдът му назначава особен представи-тел на разноски на ищеца (чл. 48, ал. 2 ГПК –  ред. ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г.).Възприетото законодателно разрешениепоставя множество въпроси относно гарантира-нето на правото на участие и защита на ответникав образувания процес. Ако предположим, че от-ветникът не е получил съдебните книжа, но сеяви в съдебно заседание (без да е изготвен писменотговор от негова страна), съдът не би трябвалода му назначава особен представител, но щетрябва да му предостави възможност да се запоз-нае с предмета на спора и да подготви своятазащита, което неминуемо ще доведе до отлаганена делото. В обратната хипотеза – при неполуча-ване на книжата по делото в канцеларията на съдаи неявяване в съдебно заседание, на назначенияособен представител ще бъде връчен препис отисковата молба и приложенията към нея с указа-ние за изготвянето на писмен отговор.2.1.4. Съществена негативна последица заответника поради бездействието му е възмож-ността да бъде постановено неприсъствено реше-ние срещу него (чл. 238, ал. 1 ГПК). Съдътпостановява неприсъствено решение по изричноискане на ищеца, без да се мотивира по същество,когато на страните са: първо, указани последицитеот неспазването на сроковете за размяна на книжаи от неявяването им в съдебно заседание и второ,когато искът вероятно е основателен с оглед напосочените в исковата молба обстоятелства и пред-ставените доказателства (чл. 239, ал. 1, т. 1–2ГПК).Практиката наложи включване в съобще-нието, с което се връчва препис от исковата молбана указание за евентуалната санкционна последи-ца от неподаването на писмен отговор в срок, аименно постановяване на неприсъствено реше-ние 18 .2.2. По силата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ГПКответникът е длъжен да вземе становище по ос-нователността на иска. В процесуалната теорияе изказано становище, че ако съдържанието написмения отговор на ответника съдържа приз-нание на предявения иск (разпоредително дей-ствие, което съдържа отказ от защита, тъй катоискът е основателен), не може да се говори записмен отговор, тъй като липсва същинскотопредназначение на това действие – формата наотбрана 19 .При този втори модел на процесуално пове-дение – признание на иск в писмения отговор наответника, значението му се разпростира не самопри присъждане на разноски по делото (чл. 78, ал. 2ГПК) и допускане на предварително изпълнениена съдебно решение (чл. 242, ал. 2, т. 2 ГПК), нои при неговото постановяване – особено съдебно решение при признание на иск. Съгласно чл. 237,ал. 1 ГПК по искане на ищеца съдът постановява решение при признание на иск, като прекратявасъдебното дирене и се произнася с решение съоб- разно признанието. Признанието на иск от ответ-ника няма да бъде основание за постановяванена решение при признание на иск в посочените вчл. 237, ал. 3 ГПК две хипотези – признатото правопротиворечи на закона или на добрите нрави, кактои когато е признато право, с което страната неможе да се разпорежда 20 . Направеното признаниена иск в писмения отговор не освобождава съдаот служебното задължение да следи за допусти-мост на производството, т.е. признанието на от-ветника няма да породи действие, ако предяве-ният иск е недопустим. 18  Липсата на изрично посочване на тази неблагоприятна последица в текста на чл. 133 ГПК не следва дабъде окачествено като законодателен пропуск. 19   Абрашев, П.  Цит. съч., с. 120. 20  Вж. Златарева, М.  Нови видове съдебни решения по ГПК. – Търговско право, 2008, № 1, с. 9–11.
Related Search
Advertisements
Related Docs
View more...
We Need Your Support
Thank you for visiting our website and your interest in our free products and services. We are nonprofit website to share and download documents. To the running of this website, we need your help to support us.

Thanks to everyone for your continued support.

No, Thanks