of 12

Софийската кланица (1928-1932 г.) - ярък обект на българското индустриално и архитектурно наследство (в контекста на европейската практика

6 views
All materials on our website are shared by users. If you have any questions about copyright issues, please report us to resolve them. We are always happy to assist you.
Share
Description
Софийската кланица (1928-1932 г.) - ярък обект на българското индустриално и архитектурно наследство (в контекста на европейската практика)
Tags
Transcript
  СОФИЙСКАТА КЛАНИЦА (1928 - 1932 г.) -  ЯРЪК ОБЕКТ НА БЪЛГАРСКОТО ИНДУСТРИАЛНО И АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО (В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРАКТИКА)   Докладът   е изготвен за   конференцията   „Техническо и индустриално наследство в българските музеи“, организирана от Национален политехнически музей на 1 - ви и 2 -  ри юни 2017 г. Публикуван   е   в годишника на музея, том 19 , 2017 г., стр. 101 -112.  Васил Макаринов, Национален политехнически музей   Деветнадесетият   век е повратен момент в историята както на развитието на техниката и технологиите, така и по отношение на човешката мисъл. Това е времето на интензивно развитие на всички точни науки,   а личностите, занимаващи се с тях от статут на „философи“ придобиват такъв на „учени“. Познанията се систематизират, класифицират и осмислят. Осъзнатата и ценена научна мисъл довежда   до идеята за практическата използваемост на натрупаното през вековете познание, до идеята за утилитарността на човешките дела. В този ред на мисли и в тази обстановка индустриалната революция   е един напълно очакван и естествено дошъл момент. Трябва   да очакваме, че това ще бъде и времето на усъвършенстването на машинното производство. Относно архитектурата, индустриалната революция   се явява един от много важните моменти по отношение на строителството на сгради за промишлеността   и оставя своето ярко отражение в строителната практика на XX век . Архитектурата на промишлените постройки Индустриалната архитектура , бидейки натоварена с утилитарни функции, е първата, която усвоява и прилага в най - чист вид новите инженерни достижения на  XIX в. Металните конструкции, целящи да преодоляват много по - големи площи отколкото традиционните методи , съумяват и намиращи приложение през XVIII в.   само при конструкцията на мостове, през XIX в.   влизат в по - широка употреба при строежите   на изложбени зали (Кристалният   дворец в Лондон, 1851 г.), покрити пазари (парижките хали, 1858 г.; магазинът „Бон Марше“ в Париж, 1876 г.) и   производствени обекти (галерията на машините в Париж, 1889 г.). Причината за бързото навлизане на нововъведенията   е утилитарността –    необходимостта от една страна от покриване   на   все   по - големи площи без да се има предвид естетиката (според някогашния идеал за класическа красота), а от друга –    по - голямата бързина при строителството на тези структури поради факта, че точно заради индустриалното производство е възможно тиражиране на на еднотипни стандартизирани части (напр. метални греди ). До началото на XVIII в . все още желязото е скъп материал и се използва в строителството главно като съединителни елементи и малки   детайли. Методът за добиването му е все още крайно неефективен –    с дървени въглища. Проблемът е решен в първата половина на века, когато вече се използват каменни въглища, а в последствие и кокс 1 . С настъпването на XX век навлиза нов строителен материал –    стоманобетонът 2 . Както в случая с желязото , и той   намира своето най -  ранно приложение тъкмо в строителството на фабрики, складове и железопътни съоръжения. Един от пионерите  при употребата му е небезизвестният френски архитект Огюст Пере, който го прилага още в първите години на новия век , както в жилищната сграда на ул. Франклин“ (1903 г.) в Париж, така и при гаража на ул. „Понтийо“ (1905 г.) 3 . От гледна точка на настоящата разработка ключово значение има точно изграждането на гаража поради факта, че при проекта му се търси преди всичко утилитарност. Ето   защо е естествено да очакваме при него да видим приложението на стоманобетона в качеството му по - скоро   на техническо средство, отколкото на   художествена форма, както го прилага   и самият Пере . В първите години   на миналия век стоманобетонът се прилага все още плахо –    при представителни обществени обекти стремежът е конструкцията му да бъде максимално скрита и незабележима.   Съвсем по друг начин изглежда обаче строителната практика с настъпването на следващите десетилетия –    новият строителен материал намира широко приложение при новите индустриални строежи. В България също към 1920 - те години материалът е много широко прилаган при изграждането на складове, големи халета, производствени помещения и пр . в големите индустриални центрове на страната. Употребата на   стоманобетона   е затвърдена след  Чирпанското земетресение от 1928 г. като превантивна мярка, наложена със закон,   срещу бъдещи разрушения. Към 1930 - те години строителната   практика в България показва   познаване на възможностите на материала и прилагането му за засводяване на големи   площи –    производствени пространства, концертни, театрални и кино   зали и   хали . Кланичното дело   по света и в България   Освен че е производствено предприятие, кланицата има и хигиенни задачи, а възникването им трябва да се търси точно по тази линия. Медицината в римско време бележи бързи темпове на развитие, което опосредства разбирането, че немалка част от болестите по животните могат да бъдат пренесени сред хората чрез консумация на месо от болно животно. Необходимо е осигуряването на контрол и съблюдаване на хигиенни норми. Клането в частни дворове затруднява упражняването на този контрол, особено в големите градове. Като    резултат се забелязва стремеж за ограничаване извършването на тази дейност на случайни места и създаване на по - хигиенична среда и начин на съхраняване на месото. Първите кланици обаче се създават едва през XIII - XIV в., като до XIX век контролът е бил твърде слаб. 4   Медицинската наука на XIX век –    отново заедно с проследените по - горе процеси  –    успява с точност да установи връзката с конкретни паразити у животните, които могат да доведат до заболявания при хората, след което контролът се поверява на ветеринарните власти. Законите в западна Европа регламентират клането на животни само в пригодените за това кланици. Едновременно с това се забраняват и частните такива . В България клането на животни попада под законовите регулации   веднага след Освобождението –    първият регулационен правилник е от 1894 г., последван от законите, отнасящи се до ветеринарната служба от 1897 г. и 1906 г.   По това време още клането се осъществява в салхани –    малки едноетажни каменни или кирпичени сгради (а понякога дори и навеси) с дъсчени подове, построено до река или върху самата нея. 5   Такъв печален изглед имат кланиците дори и в развити европейски страни до 1930 - те години 6 . Първите по - ефективни и строги стъпки към организация на кланичното дело са следствие от Закона за надзора върху   съестните продукти от животински произход (1922 г.) и Закона за санитарно - ветеринарната служба (1924 г.), след които единствено общините имат право да изграждат и стопанисват кланици, а контролът е поверен на  ветеринарния отдел на Министерството на земеделието и държавните имоти. Според новите закони   строителството на частни кланици е забранено, а съществуващите такива трябва да бъдат затворени; всяка община с население над 3000 жители е длъжна до има кланица, а тези с по - малко жители са –    да осигурят определени места за клане на добитък. На   тези места клането се осъществява без да се съблюдават никакви хигиенни норми и без никакъв контрол. 7   Салханите в България съществуват няколко години след приетите закони, тъй като първите кланици започват да се изграждат едва през 1928 г. 8   Приетите в първата половина на 1920 - те регулации за кланиците предявяват и концепцията на бъдещите кланични постройки. По закон по - големите кланици трябва да съдържат: 1) кланично тържище за добитък; 2) обори; 3) кланични зали; 4) хладилници; 5) изолационна кланица, стерилизатор, лаборатория; тържище за месо; 6) сушилня и склад за кожи; 7) червачница, торище; 8) месопреработвателни заведения, инсталации за топене на тълстини;  9) административни постройки, борса, ресторант, жилища за персонала. 9   Относно системата на строеж –    за разпределянето на отделните звена в кланичното предприятие –    за нашите условия е приета френско - немската смесена система, при която постройките се централизират около едно ядро, разделено на две части от   съединителен   коридор, като от едната страна са кланиците, а от другата  –    хладилниците. 10   Както вече споменахме, от края на 1920 - те години в страната започва изграждането на същински кланици, при които се съблюдават изискуемите хигиенни норми. Сред големите и значими предприятие са кланиците в Пловдив (1931 - 34 г.), Лом (1933- 34), Варна (1935 - 36 г.), Русе (1935 - 36 г.), Велико Търново (1935 - 36 г.), Свищов (1936 г.), Шумен (1938 г.), Видин (1938 - 39 г.), Стара Загора (1938 - 39 г.) и др. 11   Сред тях, разбира се, е и кланицата, която е обект на настоящото проучване и най - голямата в България –    Общинската кланицата в София, проектирана през 1928 г. и завършена   през 1932 г.   История на строежа   на софийската кланица   В годините   след приетите през 1922 г. и 1924 г. закони все още не се изграждат много и големи кланици. Първите   по - значими стъпки се случват през 1928 г.   в столицата.   Тогава   Софийската градска община обявява анонимен международен конкурс за кланица. Получени са повече от 40 проекта, много от които –    от чужбина. Конкурсът се журира от множество специалисти от различни области: архитекти, инженери, лекари, ветеринари, стопановеди, юристи, общински съветници и др. Председател е тогавашният кмет на София –    ген. Владимир Вазов. Суперарбитър е холандецът проф. Ван Дер Слоотен –    специалист по кланично и хладилно дело, чието становище оказва решително значение за окончателната оценка и избор на проект. По задание на конкурсната програма е предвидено авторът/авторите на проекта с най - висока оценка ( I премия) да ръководят и строителството. Първа премия обаче не се присъжда, а на II място е класиран проектът с мото „Сердика“ на софийските архитекти Петър Марковски и Борис Бобчев 12 . Сред другите участници в конкурса са удостоеният с  III премия проект   на арх. Коста Николов и арх. Ст. Босолов (мото „С. М. К.“) , и откупеният проект   на архитектите С. Ковачевски, Капитанов, Атанасов и Абрашев (мото “Patria” ) 13 . Тъй като първо място не е присъдено, се преминава към изпълнението на класирания на II място проект –    на архитектите П. Марковски и Б. Бобчев. Все още млади и без много изпълнени проекти зад гърба си, общинският съвет смята, че би било   рисковано ръководството на строежа да бъде поверено на тях. Поради това за целта е учредено строително бюро „Кланица“ с административен персонал от около 30 души. 14    Кланица за свини. Перспективна рисунка към проекта на архитектите, публикувана в сп. „Архитект“   Строителството на кланицата започва повече от две години след обявяване  резултатите от конкурсната програма –    основният камък е положен на 1 май 1931 г., а строителството привършва на 13 декември 1932 г. 15   Строежът е извършен от българското   акционерно дружество „Циклоп“. 16   За кланицата е отреден   парцел от 130 хил. м 2   в кв. „Малашевци“. Изборът на мястото е аргументиран и с комуникационните и хигиенни условия. Важно условие за рентабилността на кланицата е да има връзка с железопътна и шосейната инфраструктура. Също така местоположението трябва да бъде проветриво и лесно за снабдяване с вода. Формата на парцела –     равнобедрен триъгълник –    създава големи трудности на проектантите, но все пак проектът на Марковски и Бобчев доста рационално организира постройките радиално, с център –    върха на триъгълника при кръстовището на улиците „Орландовска“ и „Малашевска“ 17 . Трябва да се отбележи, че през следващите години арх. Петър Марковски  реализира още няколко големи индустриални проекта. Той е проектант на кланиците във Варна, Русе, Велико Търново, Свищов, Шумен и Лом 18 , а в съавторство с арх. Стоян Ковачевски реализира през 1935 - 1939 г.   и сградата на русенските общински хали.   Участва и в градоустройствени проекти –    през 1935 г. печели конкурс за оформлението на центъра на град Варна 19 .
Related Search
Advertisements
Related Docs
View more...
We Need Your Support
Thank you for visiting our website and your interest in our free products and services. We are nonprofit website to share and download documents. To the running of this website, we need your help to support us.

Thanks to everyone for your continued support.

No, Thanks